На жертвите в Ирак
И ВСЕ ОГЛЕЖДАМЕ ЛИЦАТА
С НАДЕЖДАТА, ЧЕ НЕЙДЕ СИ
НАВЪН.
УВИ, НЕ ЩЕ ТЕ СРЕЩНЕМ
ПРЕГЪРНАЛ ДЕЦАТА,
ТИ ВЕЧЕ СПИШ НЕПРОБУДНИЯ СИ
СЪН.

А ЩОМ ПРЕКРАЧИМ ПРАГА НОЩЕМ
ЛЕГЛОТО ПРАЗНО И ЧАНТАТА В КОЯТО
ПИСМАТА НИ КЪТАШ.
МЪЛЧИМ ДО КЪСНО, ЧАКАМЕ ТЕ ОЩЕ.
И ВСЕ ТАКА, В ПУСТИНЯТА НА ВЕЧНА МЪКА.